Казват, че едва ли има друго растение на земята, което да може да вирее при толкова стресови условия, колкото Годжи. Затова не е учудващо, когато учените установяват, че това малко плодче е пълно догоре с високо биоактивни полизахариди.
Биоактивните полизахариди са сложни въглехидрати, които са свързани с протеини. Произвеждат се от някои растения като изключително ефективен защитен механизъм срещу атаки, свързани с околната среда. Същите тези атаки, които често изпитват и телата ни. Когато ядем растения, богати на такива полизахариди, тези защитни реакции у нас се увеличават.
До преди години учените поставят всички полизахариди под общ знаменател с други въглехидрати като скорбяла и захари. Полезността им се схваща предимно като източник на енергия. Всичко това се променя, когато се открива, че някои видове полизахариди могат да доведат до сериозни и полезни промени за човешкия организъм.
В Goji учените откриват четири основни биоактивни полизахариди. Дават им специално име - Lycium Barbarum polysaccharides (от латинското Lycium Barbarum) или накратко LBP. Четирите вида съответно са LBP1, LBP2, LBP3 и LBP4. Доказано е, че LBP са изключителни източници на основни захари за клетките (гликоконюганти) - рамноза, ксилоза, глюкоза, маноза, арабиноза и галактоза, които са необходими за правилната имунна функция и клетъчен обмен. В действителност, Годжи е най-богатият познат източник на гликонутриенти.
Изследванията категорично показват, че уникалните полизахариди, съдържащи се в Goji, действат в човешкото тяло, като пренасят и насочват клетъчната информация. Следователно, те командват и контролират много от системите за биохимична защита.
Полизахаридите на Годжи са в състояние да поддържат всички енергийни системи на тялото. Подхранват костния мозък и кожата. Счита се, че могат да достигнат и да действат в места, които са недостъпни за много лекарства. Те всъщност са течен кристал и енергетик в едно. Запазвайки кристалната си форма, полизахаридите генерират своя вътрешна енергия. Нещо, от което тялото ни се нуждае, за да бъдем наистина балансирани.
Случило се в богатите години на китайската династия Тан. Пътуващи от Запад търговци срещнали млада девойка, която ругаела и удряла немощен старец. Търговците скочили да помогнат на стареца, възмутени от младото момиче. Каква била почудата им, когато чули следното: „Не се намесвайте! Това е синът ми” – казала девойката. „И напълно си е заслужил наказанието, защото никога не ме слуша!”. Оказало се, че майката всъщност е на над 300 години, но изглежда така благодарение на чудодейна билка, която пие всеки ден. А малкият й син бил „едва” на 90 години, но изглеждал ужасно, защото отказвал да приема плодовете й. И сега бил оглупял, остарял преждевременно, немощен, полусляп.
Търговците дали и последните си пари на жената, само и само да узнаят от нея името на магическата билка на младостта. Името й ли? Годжи.
Въпреки че официалните китайски регистри документират, че Ли Чинюн е живял цели 256 години, името му по-скоро е свързвано с много легенди и фантастични разкази. Признат лечител, билкар и майстор на бойните изкуства, той надживява девет поколения императори, погребва 23 съпруги и оставя над 180 потомци. По спомени на очевидци, лицето на Ли Чинюн по нищо не се отличавало от онези на по-младите от него с 200 години. Истинското му признание като лечител идва след 100-годишнината му. Тогава получава и първата си императорска грамота. Когато навършва 200 години, става университетски преподавател. Специалността му била предимно очните болести и заболяванията на костната система. "За да живееш дълго" – обяснявал Ли Чинюн - "трябва да имаш спокойно сърце, да седиш като костенурка, да ходиш весело като гълъб и да спиш като куче!"
Една от тайните на дълголетието си Ли Чинюн отдавал на специална отвара, в която най-важната съставка била, разбира се, Годжи.
Друга легенда гласи, че плодовете Goji и уникалните им свойства са открити от будистки монаси в Тибет. Няколко монаси се престрашили да опитат плодовете, без да се страхуват, че може да са отровни. Вкусът им допаднал и тъй като храната им и без това била оскъдна, започвали всеки ден да ядат Годжи. След години абсолютно всеки от тези монаси надживял с много останалите, които не приемали червените плодчета.
Също по време на династията Тан, в близост до стената на известен будистки храм бил изкопан кладенец. Непосредствено над него надвесвали клоните си храсти Goji. С течение на времето презрелите плодове падали във водата. Всички, които идвали да се молят в храма и да пият от кладенеца, не се състарявали като останалите. Казват, че дори 80-годишните нямали бели коси и имали здрави зъби.
