Основното действие на фолиевата киселина всъщност е ролята, която тя изпълнява в клетъчното делене и синтеза на ДНК.

Без фолиевата киселина (позната още като фолат) клетките не се делят правилно. Тя е жизнено необходима за развитието на нервната система на човешкия зародиш и за производството на кръвни клетки. Необходима е също така за регенерацията на метионин от хомоцистеина и изпълнява ключовата роля на „метилов донор”.

• Предпазване на невралната тръба от дефекти – Допълнителният прием на 400 микрограма фолиева киселина дневно по време на ранната бременност намалява вероятността от развиване на дефекти на невралната тръба на ембриона с 48 до 80%. Резултатите от многобройни изследвания навеждат на заключението, че е подходящо да се приема фолиева киселина преди зачеването и по време на цялата бременност. Министерството на здравеопазването на Великобритания препоръчва на всички жени да започнат да приемат по 400 микрограма фолиева киселина дневно 12 седмици преди опитите за зачеване.
• Предпазване на кръвоносната система – Фолиевата киселина играе ключова роля в защитата на кръвоносната система, регулирайки концентрацията на хомоцистеина, който е посредник в превръщането на аминокиселината метионин в цистеин. Колкото по-нисък е приема на фолиева киселина, толкова повече нарастват нивата на хомоцистеин, а това от своя страна повишава риска от атеросклероза (уплътняване на артериалните стени). Хомоцистеинът най-вероятно спомага за развитието на атеросклерозата като пряко уврежда артериите и нарушава целостта на съдовите стени. При 20 до 40% от пациентите със сърдечни болести се наблюдават повишени нива на хомоцистеин.
• Депресия – Фолиевата киселина оказва антидепресивен ефект и в различни изследвания коригирането на нейния недостиг е довеждало до съществено подобряване на психичните симптоми, особено при възрастни пациенти с нарушени умствени функции. Антидепресивното въздейсвие на киселината се дължи на ролята й на метилов донор и на факта, че повишава съдържащите се в мозъка серотонин, S-аденозил-метионин (SAM) и тетрахидробиоптерин (BH4). BH4 функционира като незаменим коензим при активацията на ензими, произвеждащи моноаминни невротрансмитери - като серотонин и допамин - от съответстващите им аминокиселини. Напр.: триптофан>5HTP>серотонин.
• Остеопороза – Повишените нива на хомоцистеин в кръвта на постменопаузални жени оказват неблагоприятен ефект върху кръстосаното свързване на колагена, което води до неправилно развитие на костната матрица. Предвид факта, че остеопорозата е заболяване, което се характеризира едновременно със загуба на протеиновата структура и минералното съдържание на костите, е твърде вероятно хомоцистеиновата теория да се окаже валидна. Според изследванията, допълнителният прием на фолиева киселина понижава хомоцистеиновите нива при жени в постменопаузална възраст, при които наличието на фолиева киселина в организма е в границите на нормалното.
• Цервикална дисплазия – Това е заболяване на клетките на цервикса. Третира се като предракова лезия и крие същите рискове като рака на маточната шийка. Смята се, че контрацептивите нарушават фолатния метаболизъм и причиняват дефицит на фолат в цервикалната тъкан.

Докозахексаенова киселина (DHA)

Докозахексаеновата киселина е полиненаситена омега-3 мастна киселина която формира част от структурите на централната нервна и зрителната системи. DHA се синтезира от нейния предшественик алфа-линоленовата киселина, която също е омега-3 мастна киселина и може да се добие от растителните масла. Морските организми, и особено рибата, са добър хранителен източник на DHA и ейкозапентаенова киселина (EPA), друга омега-3 мастна киселина, която играе роля в поддържането на съдовата хомеостаза. DHA повишава течливостта на двойния фосфолипиден слой на клетъчната мембрана, подобрява неврогенезата, синаптогенезата и активносттта на фоторецепторите в ретината. Зародишът има висока нужда от DHA най-вече през последния триместър от бременността.

• Очно здраве – DHA е необходима за развитието на очите и мозъка на ембриона и важен за новородените нутриент. Тя съставя около 60% от пръчиците в периферията на ретината. Процентът докозахексаенова киселина в тъканта на ретината нараства бързо през втората половина от бременността. Клетъчните мембрани на ретината и зрителната кора, обогатявани с DHA се развиват с високи темпове през последния триместър – периодът на най-бързо развитие на очите – и през първите шест месеца след раждането.
• Развитие на мозъка – Освен за своето развитие, очите и мозъкът имат нужда от големи запаси DHA, за да функционират оптимално. Клетките на ретината, мозъка и други дялове на нервната система имат свързващи звена, които предават електрическите импулси, носещи зрителната информация от ретината към мозъка и командите на мозъка към цялото тяло. Допълнителният прием на докозахексаенова киселина осигурява оптималния състав на клетъчните мембрани, необходим за най-доброто предаване на тези сигнали.
• Умствена функция – Според изследванията децата, които са родени преждевременно и поради тази причина са били лишени от доставяната от майчиния организъм докозахексаенова киселина през периода на най-интензивно развитие на мозъка – последния триместър - по-късно не се представят на когнитивните тестове толкова добре (резултатите им на стандартния тест за интелигентност са с до 20 точки по-ниски), колкото децата, които са били кърмени. Установено е, че специфичните поведенчески и когнитивни проблеми, които те срещат, са в ясно изразена корелация с ниските нива на DHA.
• Дислексия – Дислексията - разстройство на способността за учене, което се характеризира с неспособност да се разпознават и разбират написани думи - напоследък се свързва със субоптимални нива на DHA. Stordy (1995) твърди, че допълнителният прием на DHA при възрастни дислексици подобрява адаптацията на нервните клетки в ретината (пръчиците) към тъмнината, тоест нощното зрение. Ученият също така привежда изключително любопитни доказателства, че допълнителният прием на докозахексаенова киселина подобрява способностите за четене и поведението на дислексиците.
• Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) – Децата със СДВХ демонстрират ниски нива на DHA и симптоми на недостиг на незаменими мастни киселини, сред които хиперактивност и неспособност за трайно съсредоточаване. В момента се провеждат изследвания целящи да се установи дали допълнителният прием на DHA може да облекчи тези симптоми.

Известни противопоказания: Високи дози фолиева киселина трябва да се приемат с особено внимание от епилептици, тъй като могат да увеличат риска от припадъци. Пациентите приемащи лекарства за диабет или сърдечно-съдови болести трябва да се консултират с личния си лекар, преди да започнат допълнителен прием на докозахексаенова киселина или други омега-3 мастни киселини в дози по-големи от съдържащите се в 3-4 грама рибено масло (или еквивалентни продукти).